18.06.2015 г., 18:02

Съновидение

642 0 0

Не мога да съм същата

от вчера аз се промених,

откакто ти дойде във моите сънища,

нов свят за двама сътворих.

 

Не съм мечтала да се нося безметежно

върху белите криле на влюбено сърце,

не си представях, че със мене нежно

ще се отнася някой и ще се радвам аз като дете.

 

Не си помислях..., и със право,

отново Морфей ме беше посетил,

за чудесния му сън – едно голямо браво

и стих със спомена за бляна ми беше посветил!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Консулова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...