Jun 18, 2015, 6:02 PM

Съновидение

  Poetry » Love
638 0 0

Не мога да съм същата

от вчера аз се промених,

откакто ти дойде във моите сънища,

нов свят за двама сътворих.

 

Не съм мечтала да се нося безметежно

върху белите криле на влюбено сърце,

не си представях, че със мене нежно

ще се отнася някой и ще се радвам аз като дете.

 

Не си помислях..., и със право,

отново Морфей ме беше посетил,

за чудесния му сън – едно голямо браво

и стих със спомена за бляна ми беше посветил!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Консулова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...