Съновидения
Сънуваме двама, от вечност почти.
Шептяща край нас, тишината се рони.
Потрепва сънят изпод твойте очи,
рояк пеперуди из него се гонят.
Лети дирижабъл сред сънна мъгла,
а вятърът следва го тихо и кротко.
Пътувам към теб от хиляда лета –
свенлива магьосница с рижава котка.
Ела, потърси ме в лилавия зрак,
опъвам ти Млечния път над простора.
Луната е призрачен, кръгъл маяк,
заплитащ умело посоки и хора.
Блещука в ръката ми златно ключе.
За тайни градини и тайни желания.
Но ти целуни ме и в твойто сърце,
навеки заключена, нека остана!
Текат водопади от лунна мъгла,
във езеро вливат се с приказен ромон.
Капани за сънища дебнат в нощта,
приглася протяжната песен на сова.
Приготвям отвара от мрак и звезди,
разбърквам я нежно с крилото на прилеп.
Със мен във чертог от мечти остани,
навеки, щом глътка отпиеш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Вергова Всички права запазени
