Сънуваме двама, от вечност почти.
Шептяща край нас, тишината се рони.
Потрепва сънят изпод твойте очи,
рояк пеперуди из него се гонят.
Лети дирижабъл сред сънна мъгла,
а вятърът следва го тихо и кротко.
Пътувам към теб от хиляда лета –
свенлива магьосница с рижава котка.
Ела, потърси ме в лилавия зрак,
опъвам ти Млечния път над простора.
Луната е призрачен, кръгъл маяк,
заплитащ умело посоки и хора. ...