Сънуваме двама, от вечност почти. 

Шептяща край нас, тишината се рони.

Потрепва сънят изпод твойте очи, 

рояк пеперуди из него се гонят.

Лети дирижабъл сред сънна мъгла,

а вятърът следва го тихо и кротко.

Пътувам към теб от хиляда лета –

свенлива магьосница с рижава котка.

Ела, потърси ме в лилавия зрак, 

опъвам ти Млечния път над простора.

Луната е призрачен, кръгъл маяк,

заплитащ умело посоки и хора.

Блещука в ръката ми златно ключе.

За тайни градини и тайни желания.

Посмей, целуни ме и в твойто сърце,

навеки заключена, нека остана!

Текат водопади от лунна мъгла,

във езеро вливат се с приказен ромон.

Капани за сънища дебнат в нощта,

приглася протяжната песен на сова.

Приготвям отвара от мрак и звезди,

разбърквам я нежно с крилото на прилеп.

Със мен във чертог от мечти остани,

навеки, щом глътка отпиеш...