Събуждам се сама - от своя вик -
безсилна и отчаяна в гнева си...
О, мисля си, добре се подредих -
спокойствие да нямам и в съня си!
Нали си казах: "Всичко свърши, край!"-
Повторих и потретих, че те мразя...
А те сънувам... Полудявам май -
щом спомена за тебе още пазя!
Щом устните ти търся във съня,
в ръцете ти щом жадно се притискам,
щом "Остани" неистово крещя...
Объркана съм... Още ли те искам?! ...