Отворих албума с картини,

мисълта ми отлетя навън

и върнах се назад с години,

засънувах странен сън.

Истина ли, приказка ли чута

бе туй, що в сън видях,

мисълта ми и сега се лута,

но... не го разбрах...

И веят старите поверия,

приказки и митове

преплитат се в феерия,

изграждат облика

на момина мистерия.

В древни времена на бесни орди,

на мракобесие и диви нрави,

в гнет и времена на амазонки горди,

на перси и на римляни корави,

на гърци - философи със беседи,

на зли, безжалостни и хищни веди,

с нелепи и умопобъркани обреди,

на великани и на люти людоеди;

вдън горите тилилейски,

в пътеките на дири змейски,

на полянките зелени,

от слънчеви лъчи облени,

в сянката на диви сливи,

на мили момини колени,

свенливи и красиви самодиви,

с гърди тъй сочни, жалостиви,

с очи изблещени, студени, сиви

броят на юноши ревливи,

втрещени, шокирани, страхливи,

сълзите парещи, горчиви.

На мили какини колени,

с ухание на момин свян,

от слънчеви лъчи облени,

в мъгли на ласкав блян -

събуждам се заклан.

Истина ли, приказка ли чута

бе туй, що в сън видях,

мисълта ми и сега се лута,

но... не го разбрах...