Сънувах самодиви
Отворих албума с картини,
мисълта ми отлетя навън
и върнах се назад с години,
засънувах странен сън.
Истина ли, приказка ли чута
бе туй, що в сън видях,
мисълта ми и сега се лута,
но... не го разбрах...
И веят старите поверия,
приказки и митове
преплитат се в феерия,
изграждат облика
на момина мистерия.
В древни времена на бесни орди,
на мракобесие и диви нрави,
в гнет и времена на амазонки горди,
на перси и на римляни корави,
на гърци - философи със беседи,
на зли, безжалостни и хищни веди,
с нелепи и умопобъркани обреди,
на великани и на люти людоеди;
вдън горите тилилейски,
в пътеките на дири змейски,
на полянките зелени,
от слънчеви лъчи облени,
в сянката на диви сливи,
на мили момини колени,
свенливи и красиви самодиви,
с гърди тъй сочни, жалостиви,
с очи изблещени, студени, сиви
броят на юноши ревливи,
втрещени, шокирани, страхливи,
сълзите парещи, горчиви.
На мили какини колени,
с ухание на момин свян,
от слънчеви лъчи облени,
в мъгли на ласкав блян -
събуждам се заклан.
Истина ли, приказка ли чута
бе туй, що в сън видях,
мисълта ми и сега се лута,
но... не го разбрах...
© Пейо Крачолов All rights reserved.
