Rosen-Rosen (Росен Гъдев)
89 300
18.07.2012 г., 10:34 ч.

Сънувах сън 

  Поезия » Хумористична
710 0 7

 

Сънувах сън

 

Сънувах сън – ужасно терсенè.

В началото спокоен бе, гальовен,

а в края – със изтръпнало чене

се сепнах и усетих ококорен.

 

Сега ще го разкажа и на вас,

да видите, че хич не ми се свиди,

но няма да са смеете на глас

и ще помоля – никакви обиди...

 

Та... тръгнал бях по работа в града –

(захващам се понякога със много),

а в жегавата юлска мараня

човеци разни гледаха ме строго.

 

Обръщам се и що да видя там –

развява вятър стари некролози

в стена – голяма колкото екран,

с лица, заснети в най-различни пози.

 

Сред някой друг отколешен познат

дъхът ми изненадващо замира –

от лист един, в А4 формат,

портретът мой анфасно ме фиксира.

 

Ега ти! – чак пък тъй да съм красив?! –

това е алогично, невъзможно...

Нали Ален Делон е още жив,

защо ми стана някак си тревожно?

 

И сам се осъзнах – било е сън,

но аз ще ида там, за да погледна –

ми може пък различно да е вън

и мойта красота да е потребна...?!

 

 

 

© Росен Гъдев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??