Сънувах те нощес,
беше толкова красива!
Облечена с финес,
а душата ти бе жива...
Парфюмът танцуваше около теб,
сякаш със собствено съзнание,
а аз - влюбеният в теб поет,
се опитвах да опиша твоето сияние!
Но думите не стигаха, уви!
Със целувки се рисува най-добре!
Че казват всичко те, нали?
И всеки ще ги разбере!
За това целувах дълго!
Най-нежните ти части -
ръцете, сърцето и гърдите,
устните, душата и очите!
И после се събудих!
Красивото не е безкрайно!
Но пазя го във мене,
като нещо приказно, омайно!
© Добромир Иванов Всички права запазени