Сънувах те... Тате
Вчера теб сънувах, Тате!
Сънувах те, че си при мен.
Ти знаеше, че съм сърдита,
затуй, че си далеч от мен!
Сънувах те, че си се върнал,
че пак щастливи бяхме ние!
Но след много кратък миг
разбрах, че само сън си бил!
Макар и сън, бяхме щастливи!
Бяхме тъй, както преди!
На люлката седяхме с Мама
и клатеше ни леко ти!
Това не беше само сън,
а беше спомен от преди!
Тогава бях мъничко дете
и разбирах само от игри!
А знаеше ли ти сега,
че още повече боли!?
Че болката, която носим с Мама,
е по-силна даже от преди!
А има хора, които са щастливи,
не познават болката и таз тъга.
Не знаят колко тежък е животът,
когато ти остави ни сами!
И бореше се вечно Мама
със сили повече като за жена!
Но днес рожденият ù ден е,
а тя отново е сама!
Вчера теб сънувах, Тате!
Сънувах те, че си при мен!
Сънувах те, че си се върнал
и че пак щастливи бяхме НИЕ!
Анна Хубенова Соколова - 2007
© Мим Миме Всички права запазени