Сънувай ме!
Сънувай ме!
Тръгвам си, че редно е така,
за сбогом, моля те, целувай ме,
не плачи, заклевам те сега,
щом ти липсвам, ти сънувай ме!
Превърни ме в сън красив
и хубавите спомени призовавай,
ще е трудно, но бъди щастлив,
с мен на сън, а с друга наяве.
Не ме целувай като за последно,
ще го правиш пак в съня,
такава обич няма да изчезне,
вкоренила се в нашите сърца.
Сънувай ме, като недописан стих,
изгорял, заличен, но в тебе още,
който винаги ще бъде жив
и ще те топли късно нощем.
Сънувай ме, не ме забравяй,
запомни влюбеното ми лице,
във всяка друга мене припознавай
и носи ме в своето сърце!
С Луната приятелка ще стана,
да ме праща в съня ти вечер.
Сънувай ме, само така ще остана,
в прегръдките ти, макар далече!
Превърни ме в най-красивия си сън,
та никога да не ме забравиш
и ако някога Бог пак ни срещне вън,
да можеш ти да ме познаеш!
18.08.2006
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радослава Михайлова Всички права запазени
Браво !!!
