Сънувай ме!
Сънувай ме!
Тръгвам си, че редно е така,
за сбогом, моля те, целувай ме,
не плачи, заклевам те сега,
щом ти липсвам, ти сънувай ме!
Превърни ме в сън красив
и хубавите спомени призовавай,
ще е трудно, но бъди щастлив,
с мен на сън, а с друга наяве.
Не ме целувай като за последно,
ще го правиш пак в съня,
такава обич няма да изчезне,
вкоренила се в нашите сърца.
Сънувай ме, като недописан стих,
изгорял, заличен, но в тебе още,
който винаги ще бъде жив
и ще те топли късно нощем.
Сънувай ме, не ме забравяй,
запомни влюбеното ми лице,
във всяка друга мене припознавай
и носи ме в своето сърце!
С Луната приятелка ще стана,
да ме праща в съня ти вечер.
Сънувай ме, само така ще остана,
в прегръдките ти, макар далече!
Превърни ме в най-красивия си сън,
та никога да не ме забравиш
и ако някога Бог пак ни срещне вън,
да можеш ти да ме познаеш!
18.08.2006
© Радослава Михайлова All rights reserved.
Браво !!!
