11.05.2018 г., 0:27 ч.

Сънувай мен, поете 

  Поезия
566 11 13


                    Тази нощ ще се сънувам.
                    Ще се сънувам – хубаво и чисто.
                                    Емил Стоянов


Сънувай мен, поете, да усетиш
поляните под бялата омара,
върбите край реката, дето свети,
когато нощем с къдри я погалят,
въздишките им мокри да те вдишат,
зеленото от сладост да нагарча,
по устните ти нежност да изпише
най-пухкавият шепот на глухарче
и тази нежност да разплаче птица,
покълнала от шепата на орех,
да зърнеш лято в нейната зеница,
докато устните ми ти разказват пролет...
Сънувай мен, поете, да се върнат
светулките от тъмната дъбрава
та да блестят, докато ти се сбъдвам
и двама с теб в съня ти се удавим.
 

© Христина Мачикян Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??