Сънувай мен, поете
Тази нощ ще се сънувам.
Ще се сънувам – хубаво и чисто.
Емил Стоянов
Сънувай мен, поете, да усетиш
поляните под бялата омара,
върбите край реката, дето свети,
когато нощем с къдри я погалят,
въздишките им мокри да те вдишат,
зеленото от сладост да нагарча,
по устните ти нежност да изпише
най-пухкавият шепот на глухарче
и тази нежност да разплаче птица,
покълнала от шепата на орех,
да зърнеш лято в нейната зеница,
докато устните ми ти разказват пролет...
Сънувай мен, поете, да се върнат
светулките от тъмната дъбрава
та да блестят, докато ти се сбъдвам
и двама с теб в съня ти се удавим.
© Христина Мачикян All rights reserved.
