26.07.2018 г., 0:09 ч.
Сънувайки, то пламна... Изгоря...
Намятам пак магарешката кожа
и слагам маска, каменно лице.
Плашило съм и бутафорен – ножа.
В гърдите слама имам – не сърце.
Прокъсаните, лачени обувки,
пробити са затъват във калта.
Отдавна уморено от преструвки.
Криле заменя – с дръжки от метла.
Настава нощ, плашилото е сиво,
стои далеч от шум и суета.
Сънува, че обича, че е живо.
Сънувайки, то пламна... Изгоря...
Ще мине зайче, в пепелта ще кихне
и облак ще заплаче, ето на.
Плашилото с дъга ще се усмихне.
А любовта със чувство на вина.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
... -
Благодаря, Дани!
-
Харесах го........!
-
Благодаря!
-
Силно въздействащ, богато метафоричен стих, Наде! Браво!
-
Гавраил, Нинче, благодаря ви!
-
Остави ме без дъх....
-
Плашилото обича?
Боже опази!
Че и огъня привлича
Любовта ще изгори. -
Благодаря!
-
Много красив стих!
-
Благодаря, Марианче!
-
МултитаскингЪТ не е за мен. Ооо, имам лично съобщение от теб. Целувки! Ще видя!!!
-
Не. На мен ми е полезен, защото обикновено Наполеончо върши по 3-4 неща наведнъж.
-
Аз пак да питам: защо дрънкат известията при мен? Мога ли да изключа звука?
-
Благодаря ти, Любо!
-
Наде, рядко те коментирам, но най-редовно те чета, защото поезията ти е истинска наслада за сетивата! Поздравявам те за красотата, която твориш!
-
Днес може, но не зайчето!
-
Едно бодле само днес. С лечебна цел! 😉
Откога дрънкат известията? Не ми понася този звук. -
Благодаря, Меги!
-
Винаги мога да позная твой стих, Наде! Толкова цветуща и въздействаща е речта ти!
-
Охо, Щурчето, с иглите напред! LY
-
Няма да кихне. Боцнах му урбазон. И облаците не ще плачат. А любовта ще остане с чувство на невинност! 💙
-
Благодаря, Светулчице! Гоня Михал, с дъските, че моите съвсем се разхлопаха.....
-
От снощи го чета.Вярно вече се състезаваш със себе си. И ти се получава!
-
Благодаря, Милко!
-
Добро утро, Магьоснице! Благодаря!
-
Е, прочетох го няколко пъти, Наде...много приятна образност. Правиш такъв паралел с онова състояние на живост, истинска....рискова и отдадена до краен предел....
Сънувайки....каква олицетворена хипербола
Уникално е ! -
Благодаря,Танче! Е, Разказвачо, летях, летях, омръзна ми... Та се приземих, за малко.
-
Хареса ми...
Тръгна и по градините... -
Хубаво е! Любовта е живот!
-
Мъдрост моя, Марийче, Лия, благодаря, момичета! От сърце!
-
Сега и плашило... Но какво плашило само! Сърце, Наде се иска, не празно, а пълно до преливане да се напишат тези рими!
-
Ти си едно огнено момиче с крилата поетична фантазия и неизчерпаемо вдъхновение! Заболяха ме ръцете да ти ръкопляскания, но не се оплаквам, искам още, и още!
-
Змията на вината се извива
и пътища чертае в пепелта
Превръща даже грозното в красиво
докосне ли го с пламък любовта!
Великолепие си! С всеки следващ стих все по-най!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
