Patrizzia (Надежда Ангелова)
2051 18111
Jul 26, 2018, 12:09 AM

Сънувайки, то пламна... Изгоря... 

  Poetry » Other
511 10 34

Намятам пак магарешката кожа
и слагам  маска, каменно лице.
Плашило съм и бутафорен – ножа.
В гърдите слама имам – не сърце.

 

Прокъсаните, лачени обувки,
пробити са затъват във калта.
Отдавна уморено от преструвки.
Криле заменя – с дръжки от метла.

 

Настава нощ, плашилото е сиво,
стои далеч от шум и суета.
Сънува, че обича, че е живо.
Сънувайки, то пламна... Изгоря...

 

Ще мине зайче, в пепелта ще кихне
и облак ще заплаче, ето на.
Плашилото с дъга ще се усмихне.
А любовта със чувство на вина.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??