Сънувала съм те любов
Нима съм се измислила във нощите,
сънувала съм те, любов... било е сън.
И миговете, някога вълшебните...
измислени в самотност, са от мен.
Сама ще си повярвам на небивалиците,
била е приказка несъществуваща...
Измислени навярно в нея са героите,
докоснали небето и звездите...
Ще си измисля друга малка приказка,
без феи, без бели рокли булчински.
И шетайки във къщи ще съм Пепеляшка,
ала без балове, без тикви и пантофки.
А ти навярно все ще ми напомняш,
за приказка била, и не била...
Понякога в съня ми ще присядаш,
на прага на сънувалата ми душа.
Звездите пак ще бъдат рокли бални,
ще дири утрото изгубена пантофка,
лъчите ще проникнат позлатени
иззад завесата, за да ме будят.
сънувала съм те, любов... било е сън.
И миговете, някога вълшебните...
измислени в самотност, са от мен.
Сама ще си повярвам на небивалиците,
била е приказка несъществуваща...
Измислени навярно в нея са героите,
докоснали небето и звездите...
Ще си измисля друга малка приказка,
без феи, без бели рокли булчински.
И шетайки във къщи ще съм Пепеляшка,
ала без балове, без тикви и пантофки.
А ти навярно все ще ми напомняш,
за приказка била, и не била...
Понякога в съня ми ще присядаш,
на прага на сънувалата ми душа.
Звездите пак ще бъдат рокли бални,
ще дири утрото изгубена пантофка,
лъчите ще проникнат позлатени
иззад завесата, за да ме будят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
