Сънувам
Кръст безбожен се впива в атеист,
с връх остър, връх от аметист!
Грубо му отнема светлината
и скрива го отново в земята!
Възкръсвам, но това не е живот!
Не съм човек, превърнат съм в кивот!
Без сили движа се, без страх заспивам!
Търся чувства, но не ги откривам!
Очите сухи са и погледът е празен,
и сам на себе си съм тъй омразен!
Прозрачен съм, обгърнат в тъмнина!
С бегли мисли търся топлина!
Вървя напред, все в тях се взирам,
но в сивите лица трепет не намирам!
Затова ще спра, ще легна отново
и нивга не ще чуя човешко слово!
Може би ще се събудя някой ден
и ти, Любима, ще си пак до мен!
Ще живея, ще бъда пак човек!
До теб ще бъда като полъх лек!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Зарев Всички права запазени
