Кръст безбожен се впива в атеист,

с връх остър, връх от аметист!

Грубо му отнема светлината

и скрива го отново в земята!

Възкръсвам, но това не е живот!

Не съм човек, превърнат съм в кивот!

Без сили движа се, без страх заспивам!

Търся чувства, но не ги откривам!

Очите сухи са и погледът е празен,

и сам на себе си съм тъй омразен!

Прозрачен съм, обгърнат в тъмнина!

С бегли мисли търся топлина!

Вървя напред, все в тях се взирам,

но в сивите лица трепет не намирам!

Затова ще спра, ще легна отново

и нивга не ще чуя човешко слово!

Може би ще се събудя някой ден

и ти, Любима, ще си пак до мен!

Ще живея, ще бъда пак човек!

До теб ще бъда като полъх лек!