5.06.2021 г., 8:13

Сънувам

716 0 0

Кръст безбожен се впива в атеист,
с връх остър, връх от аметист!
Грубо му отнема светлината
и скрива го отново в земята!

 

Възкръсвам, но това не е живот!
Не съм човек, превърнат съм в кивот!
Без сили движа се, без страх заспивам!
Търся чувства, но не ги откривам!

 

Очите сухи са и погледът е празен,
и сам на себе си съм тъй омразен!
Прозрачен съм, обгърнат в тъмнина!
С бегли мисли търся топлина!

 

Вървя напред, все в тях се взирам,
но в сивите лица трепет не намирам!
Затова ще спра, ще легна отново
и нивга не ще чуя човешко слово!

 

Може би ще се събудя някой ден
и ти, Любима, ще си пак до мен!
Ще живея, ще бъда пак човек!
До теб ще бъда като полъх лек!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Зарев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...