Кръст безбожен се впива в атеист,
с връх остър, връх от аметист!
Грубо му отнема светлината
и скрива го отново в земята!
Възкръсвам, но това не е живот!
Не съм човек, превърнат съм в кивот!
Без сили движа се, без страх заспивам!
Търся чувства, но не ги откривам!
Очите сухи са и погледът е празен,
и сам на себе си съм тъй омразен!
Прозрачен съм, обгърнат в тъмнина!
С бегли мисли търся топлина!
Вървя напред, все в тях се взирам,
но в сивите лица трепет не намирам!
Затова ще спра, ще легна отново
и нивга не ще чуя човешко слово!
Може би ще се събудя някой ден
и ти, Любима, ще си пак до мен!
Ще живея, ще бъда пак човек!
До теб ще бъда като полъх лек!
© Васил Зарев All rights reserved.