31.10.2007 г., 20:06

Сънувам

1K 0 1
Заспивам и осъмвам отново в тоите ръце.
Следи от разруха бележат очите ми.
Искам пак моето сърце,
без да усещам орловите нокти с леденото перце.

Заспивам и пламък обитава тялото ми.
Галоп с коне през кървава мъгла.
Поема полет моята душа,
ранена ли е тя от бялата лъжа?

Но слънцето очертава вече моите сълзи...
Спри, сърце, спри!
Поне днес не бъди като
предишните дни...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слава Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...