31.10.2007 г., 20:06

Сънувам

1K 0 1
Заспивам и осъмвам отново в тоите ръце.
Следи от разруха бележат очите ми.
Искам пак моето сърце,
без да усещам орловите нокти с леденото перце.

Заспивам и пламък обитава тялото ми.
Галоп с коне през кървава мъгла.
Поема полет моята душа,
ранена ли е тя от бялата лъжа?

Но слънцето очертава вече моите сълзи...
Спри, сърце, спри!
Поне днес не бъди като
предишните дни...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слава Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...