Сънувам
Следи от разруха бележат очите ми.
Искам пак моето сърце,
без да усещам орловите нокти с леденото перце.
Заспивам и пламък обитава тялото ми.
Галоп с коне през кървава мъгла.
Поема полет моята душа,
ранена ли е тя от бялата лъжа?
Но слънцето очертава вече моите сълзи...
Спри, сърце, спри!
Поне днес не бъди като
предишните дни...
© Слава All rights reserved.