Сънувам ли, за твоята усмивка?
Да, представям си я свежо-сладка
а чара, който пръскаш е красива,
приказка във нашите сърца
Сънувам ли, за погледа ти светъл,
показващ ни доброто от сърцето ти,
познала любовта, отнета й нещастно,
изстрадала, но вярваща в живота си
Сънувам ли, за душата ти ранена
кървяща, плачеща, раздирана от скръб.
Как мога с него да се меря –
човекът дал ти всичко за из път.
Сънувам те, но само като мое вдъхновение
не мога да заместя този, който е в сърцето ти.
Обичам те, но те оставям да летиш в мечтите си,
изгарям се отвътре, но знам, че ти отново ще си моето спасение.
© Борислав тодоров Всички права запазени