Сънуваници
Гледах телевизия. Избори. Трагедия.
Легнах.Беше късно. Време за поезия.
Погледнах към тавана.Щастлив ли съм? Амнезия.
Първата дума на белият лист - Мизерия.
Друго не написах. Помечтах.
За жената на комшията. Грях.
Но първо трябваше да го пребия. Смях.
Очи затворих и полу-щастлив заспах.
Чука някой на вратата, скочи старият пес.
Отворих половин око. Влез.
Главата си подаде тъщата. Стрес.
Събудих се веднага. Радост, все още не съм зет.
Пак заспах. И пак се чука на вратата.
Да, влез. На комшията жената.
Носи ми бутилка ракия и салата.
Не беше сън, а тя самата.
Ала сърцето ми не даде. Изгоних я горката.
И мизерия, полу-щастлив, но спокойно ми е на душата.
Песа прозя се до мене на кревата.
Реших на този стих да не слагам дата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Съби Журналов Всички права запазени