Гледах телевизия. Избори. Трагедия.

Легнах.Беше късно. Време за поезия.

Погледнах към тавана.Щастлив ли съм? Амнезия.

Първата дума на белият лист - Мизерия.

Друго не написах. Помечтах.

За жената на комшията. Грях.

Но първо трябваше да го пребия. Смях.

Очи затворих и полу-щастлив заспах.

Чука някой на вратата, скочи старият пес.

Отворих половин око. Влез.

Главата си подаде тъщата. Стрес.

Събудих се веднага. Радост, все още не съм зет.

Пак заспах. И пак се чука на вратата.

Да, влез. На комшията жената.

Носи ми бутилка ракия и салата.

Не беше сън, а тя самата.

Ала сърцето ми не даде. Изгоних я горката.

И мизерия, полу-щастлив, но спокойно ми е на душата.

Песа прозя се до мене на кревата.

Реших на този стих да не слагам дата.