Сънуваният дъжд
Чу ли снощи онзи вятър,
литнал в сините предели;
бистър хладен дъжд и ведър,
носещ в облаците бели.
Може би си спал навярно,
сгушен в меката постеля,
но небето мрачно, черно
с този дъжд ще ни разделя.
Аз сънувах пък звездите,
дремещи над урагана
и намерих да се скита
моята душа огряна.
Може би съм дъжд бездомен,
търсещ своята пустиня
и като забравен спомен
във албума ще застина.
Всеки път дъждът ще идва,
щом земята ожаднява,
но дали ще бъде жива
нашата любов тогава?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Златко Тошков Всички права запазени
