Сънуваният дъжд
Чу ли снощи онзи вятър,
литнал в сините предели;
бистър хладен дъжд и ведър,
носещ в облаците бели.
Може би си спал навярно,
сгушен в меката постеля,
но небето мрачно, черно
с този дъжд ще ни разделя.
Аз сънувах пък звездите,
дремещи над урагана
и намерих да се скита
моята душа огряна.
Може би съм дъжд бездомен,
търсещ своята пустиня
и като забравен спомен
във албума ще застина.
Всеки път дъждът ще идва,
щом земята ожаднява,
но дали ще бъде жива
нашата любов тогава?
© Златко Тошков All rights reserved.
