Пак грешната по съмнало заспа,
сънят й в хоризонтната си крива,
по майчински сред градската тълпа,
измръзнали гаврошчета завива.
С юрганчето на зимните коси,
душите им, бездомните покрива
и шепне тихо: Тук съм, сам не си,
и любовта, там някъде е жива.
Целува с обич трескави чела,
макар насън им дава топла стряха,
камина, дом и бляскава елха...
Играчките, които тъй копняха... ...