1.03.2011 г., 21:24

Сънят на Яна

1.8K 0 7

СЪНЯТ  НА  ЯНА

 

 

С бял юрган е завила

Баба Зима градините.

Под снега е заспало

всичко младо и старо.

Спят в топли креватчета

и сестрички, и братчета,

всички каки и батковци,

всички мами и татковци.

Спи и малкото Янче

под  мекото си юрганче.

 

Но Баба Марта не спинка.

В южната си градинка

пише чудна пиеска

за градински принцеси:

 

Едно малко момиче,

ранобудно кокиче,

под юргана наднича,

нощничката съблича.

Става в тъмна-тъмница,

лице мие с водица,

глади нова премена,

точи сабя зелена,

слага бяло калпаче.

Това дръзко юначе

първо прави пъртина

за красива дружина.

Тръгват на борба тежка

със студения Снежко.

Следва го другарче –

жълтичко минзухарче.

Пази ги млад юнак,

храбрият кукуряк.

А мъничкият синчец

силно бие звънец.

Бързо будят се всички -

и цветя, и тревички.

Те разтъркват очички,

вън подават главички.

Бързат верните дружки,

горските теменужки,

до тях важно се е надул

ароматен зюмбюл.

После нежни сестрици –

момините сълзици.

Идват пищни кокетки –

разноцветни лалетки.

Стъпват тихо на пръсти

и божурите гъсти,

и бодливата роза,

и свенлива мимоза,

и веселата иглика

и мадам перуника,

а суетният нарцис

мъкне си огледало.

Сборът им е навън

покрай стария пън.

Силно бузи надуват,

свирят, скачат, танцуват,

от игрите загряват,

с дъх Снежко стопяват.

Килим дебел затъкават,

с пъстри бои оцветяват.

Канят кака си Юлка –

твърдоглавата дюлка,

също леля ù Сийка –

сладичката кайсийка

и съседка красива –

достолепната слива,

даже баба си Деша –

червената череша,

да сложат нови премени,

весели и засмени

на бала всички да дойдат

на царицата Пролет.

Птички песни им пеят,

слънце весело грее.

 

Утро светло настъпи,

Баба Марта пристъпи,

влезе тихо при Янчето

и му дръпна юрганчето.

Мартеничка му върза

и нататък забърза.

Отвори Яна очета,

тича с боси крачета

и се хвали на мама:

„Мамо, аз съм голяма!

Тази нощ не сънувах,

а с цветята танцувах.

Виж, оттам ми остана

тази гривничка шарена. ”

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даша Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...