1.03.2011 г., 21:24

Сънят на Яна

1.8K 0 7

СЪНЯТ  НА  ЯНА

 

 

С бял юрган е завила

Баба Зима градините.

Под снега е заспало

всичко младо и старо.

Спят в топли креватчета

и сестрички, и братчета,

всички каки и батковци,

всички мами и татковци.

Спи и малкото Янче

под  мекото си юрганче.

 

Но Баба Марта не спинка.

В южната си градинка

пише чудна пиеска

за градински принцеси:

 

Едно малко момиче,

ранобудно кокиче,

под юргана наднича,

нощничката съблича.

Става в тъмна-тъмница,

лице мие с водица,

глади нова премена,

точи сабя зелена,

слага бяло калпаче.

Това дръзко юначе

първо прави пъртина

за красива дружина.

Тръгват на борба тежка

със студения Снежко.

Следва го другарче –

жълтичко минзухарче.

Пази ги млад юнак,

храбрият кукуряк.

А мъничкият синчец

силно бие звънец.

Бързо будят се всички -

и цветя, и тревички.

Те разтъркват очички,

вън подават главички.

Бързат верните дружки,

горските теменужки,

до тях важно се е надул

ароматен зюмбюл.

После нежни сестрици –

момините сълзици.

Идват пищни кокетки –

разноцветни лалетки.

Стъпват тихо на пръсти

и божурите гъсти,

и бодливата роза,

и свенлива мимоза,

и веселата иглика

и мадам перуника,

а суетният нарцис

мъкне си огледало.

Сборът им е навън

покрай стария пън.

Силно бузи надуват,

свирят, скачат, танцуват,

от игрите загряват,

с дъх Снежко стопяват.

Килим дебел затъкават,

с пъстри бои оцветяват.

Канят кака си Юлка –

твърдоглавата дюлка,

също леля ù Сийка –

сладичката кайсийка

и съседка красива –

достолепната слива,

даже баба си Деша –

червената череша,

да сложат нови премени,

весели и засмени

на бала всички да дойдат

на царицата Пролет.

Птички песни им пеят,

слънце весело грее.

 

Утро светло настъпи,

Баба Марта пристъпи,

влезе тихо при Янчето

и му дръпна юрганчето.

Мартеничка му върза

и нататък забърза.

Отвори Яна очета,

тича с боси крачета

и се хвали на мама:

„Мамо, аз съм голяма!

Тази нощ не сънувах,

а с цветята танцувах.

Виж, оттам ми остана

тази гривничка шарена. ”

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даша Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...