Сънят на Яна
СЪНЯТ НА ЯНА
С бял юрган е завила
Баба Зима градините.
Под снега е заспало
всичко младо и старо.
Спят в топли креватчета
и сестрички, и братчета,
всички каки и батковци,
всички мами и татковци.
Спи и малкото Янче
под мекото си юрганче.
Но Баба Марта не спинка.
В южната си градинка
пише чудна пиеска
за градински принцеси:
Едно малко момиче,
ранобудно кокиче,
под юргана наднича,
нощничката съблича.
Става в тъмна-тъмница,
лице мие с водица,
глади нова премена,
точи сабя зелена,
слага бяло калпаче.
Това дръзко юначе
първо прави пъртина
за красива дружина.
Тръгват на борба тежка
със студения Снежко.
Следва го другарче –
жълтичко минзухарче.
Пази ги млад юнак,
храбрият кукуряк.
А мъничкият синчец
силно бие звънец.
Бързо будят се всички -
и цветя, и тревички.
Те разтъркват очички,
вън подават главички.
Бързат верните дружки,
горските теменужки,
до тях важно се е надул
ароматен зюмбюл.
После нежни сестрици –
момините сълзици.
Идват пищни кокетки –
разноцветни лалетки.
Стъпват тихо на пръсти
и божурите гъсти,
и бодливата роза,
и свенлива мимоза,
и веселата иглика
и мадам перуника,
а суетният нарцис
мъкне си огледало.
Сборът им е навън
покрай стария пън.
Силно бузи надуват,
свирят, скачат, танцуват,
от игрите загряват,
с дъх Снежко стопяват.
Килим дебел затъкават,
с пъстри бои оцветяват.
Канят кака си Юлка –
твърдоглавата дюлка,
също леля ù Сийка –
сладичката кайсийка
и съседка красива –
достолепната слива,
даже баба си Деша –
червената череша,
да сложат нови премени,
весели и засмени
на бала всички да дойдат
на царицата Пролет.
Птички песни им пеят,
слънце весело грее.
Утро светло настъпи,
Баба Марта пристъпи,
влезе тихо при Янчето
и му дръпна юрганчето.
Мартеничка му върза
и нататък забърза.
Отвори Яна очета,
тича с боси крачета
и се хвали на мама:
„Мамо, аз съм голяма!
Тази нощ не сънувах,
а с цветята танцувах.
Виж, оттам ми остана
тази гривничка шарена. ”
© Даша All rights reserved.
