Съпричастност
Мога ли с ръце да мъкна
бремето на някой друг?
Що не взема да замлъкна,
а ора с душевен плуг?
Чужда мисъл, като тази
върху пазвата лежи...
Кой катери, кой пък лази
и на кой ли му тежи?
Как очите да затворя,
щом очите ми боде?
Как ли да си отговоря?
До кога? И до къде?
Илюзорна немотия
в кънтящ душевен шум...
Няма как, не съм от тия,
дето мислят си наум.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Божкова Всички права запазени
