18.02.2018 г., 19:36 ч.

Съпричастност 

  Поезия
425 2 4

Мога ли с ръце да мъкна

бремето на някой друг?

Що не взема да замлъкна,

а ора с душевен плуг?

 

Чужда мисъл,  като тази

върху пазвата лежи...

Кой катери, кой пък лази

и на кой ли му тежи?

 

Как очите да затворя, 

щом очите ми боде?

Как ли да си отговоря?

До кога? И до къде? 

 

Илюзорна немотия

в кънтящ душевен шум...

Няма как, не съм от тия,

дето мислят си наум. 

© Мария Божкова Всички права запазени

18.02.2018год.

МаЖор 

00.09ч.

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??