3.09.2012 г., 11:42

Сър Дянкоф, сервирай ни нещо свястно!...

777 0 14

Сър Дянкоф, сервирай ни нещо свястно!...
Хайде, че вече умряхме от глад!
Почисти трохите от народната маса!
И ни сервирай - приличен обяд!...

Докога, депутати, ще се туткате в кухнята?
Нали сте народни слуги?...
Как не се уморихте да плюскате?
Хайде, да поработите!... За "Бог да прости"...

Или се изнасяйте! Ако щете - на запад...
Не са ни потребни толкоз гърла! -
Сърбойковци... И компания БГ "Мафия"...
Ненаситна стоглава ламя!...

Марин Тачков
23 август 2012 г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Тачков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Пенко!... Старая се да пиша и по-смислени неща...
  • Туй всички го знаем! И да си лаем, все тая! Вложи творческата си енергия в нещо по-смислено!
  • Благодаря, Оля, Пенко, Минка, Павлина, Нина, Василена! Да, отнася се за всички властници... Просто сега чашата преля... Пенко, това не е просто лай по кон-кретни /без/личности и партии - а срещу партизанското им, безобразно отношение към народа...
  • Точно и смело изказана истина, поздравления!
  • Поздравления за позицията.
    Ние всички я споделяме .....и какво от това....
    Но ...продължавай да пишеш така гневно!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...