Броя си парченца от сърцата,
които разбих заради тебе...
И трия сълзите от лицата,
които проляти са за мене...
Предврително да им спестявам болките,
някак си чувствам се длъжна..
На влакчето на ужаса свикнах с обиколките,
не ме е страх нито пък съм тъжна.
И седя си и парченца от сърцата им броя...
Защо ли???
Защото ти парчетата не преброи,
нито пък изтри сълзите... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация