voda (Елица Ангелова)
582 14033
30.08.2017 г., 8:45 ч.

Сърце 

  Поезия » Любовна
1728 12 23

Не те проклех. Сърцето ми самò
изрече клетва и в тъга потъна.
Поплаках над последното писмо,
внимателно на четири го сгънах.

Сълзите ми попило, ще мълчи.
Когато го разгърна, ще говори
и твоят глас отново ще звучи,
и всичко в спомена ще се повтори...

Измамна близост в мене ще боли.
Измамна радост ще ме утешава.
В самотните ми нощи, може би,
сърцето ще се учи да забравя.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасно...отдавна не бях писала и публикувала, но теб винаги чета с удоволствие!
  • Адмирации!
  • Трогателно стихотворение, Ели. Пропито тъга, но и с женско достойнство.
  • Как лесно се потъва в твоя свят...
    И със сърцето ти как сладко е да спорим!
    Наздраве! За това че щом си млад (млада, Ели)
    ще имаш време Любовта да те повтори.
  • Аплодисменти, Ели!
  • Колко хубав стих, Ели! Прекрасно, както винаги!
  • Благодаря за съпричастието и за искрените думи...
    Сбъднати и споделени дни ви пожелавам, Приятели!
  • Хм, за съжаление “може би“ не е равно на “ще се случи“.
    Винаги докосваш, Ели, винаги!! Браво ти!!
  • Много хубаво стихотворение!
  • Владееш кратките форми, Ели!...Изповедният тон докосва дълбоко!...
    Чудесен стих!...
  • Сърцето не забравя, но се справя с болката. Поздрави, Ели!
  • Приказно сърце!!!
  • Има неща, които е по-добре да бъдат забравени, защото връщането към тях е болка...
    Благодаря ви, Момичета!
  • Силен и докосващ стих, Елица!
  • Дълбока изповед от сърцето, стихът се лее нежно като тъжна песен ...
  • Сърцето не забравя! Хубаво, докосващо!
  • Благодаря на всички, които усетиха "нежното страдание " в този стих!
    Много красота в дните ви пожелавам !
  • Страхотно е, Ели! Но сърцето не забравя... Споменът винаги дълбае в него. Поздравявам те!
  • Де да можеше, Ели, по-бързо да забравя сърцето. Прекрасен стих.
    Поздрави.
  • Красотата на нежното страдание се крие в това, че то води до растеж и дарява сърцата ни с нови сили и копнежи. Емоциите на самотата са описани така, че могат да бъдат усетени чрез прочита. А последната строфа ме докосва много силно! Събужда болката, но красивите ласки на думите успокояват мъката...
  • Едва ли всичко ще забрави...
  • Много хубав стих🌺
  • Браво, Ели! Много искрено, силно въздействащо. .. Поздравявам те!
Предложения
: ??:??