30.08.2017 г., 8:45

Сърце

2K 12 23

Не те проклех. Сърцето ми самò
изрече клетва и в тъга потъна.
Поплаках над последното писмо,
внимателно на четири го сгънах.

Сълзите ми попило, ще мълчи.
Когато го разгърна, ще говори
и твоят глас отново ще звучи,
и всичко в спомена ще се повтори...

Измамна близост в мене ще боли.
Измамна радост ще ме утешава.
В самотните ми нощи, може би,
сърцето ще се учи да забравя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно...отдавна не бях писала и публикувала, но теб винаги чета с удоволствие!
  • Адмирации!
  • Трогателно стихотворение, Ели. Пропито тъга, но и с женско достойнство.
  • Как лесно се потъва в твоя свят...
    И със сърцето ти как сладко е да спорим!
    Наздраве! За това че щом си млад (млада, Ели)
    ще имаш време Любовта да те повтори.
  • Аплодисменти, Ели!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...