30.08.2017 г., 8:45

Сърце

2.1K 12 23

Не те проклех. Сърцето ми самò
изрече клетва и в тъга потъна.
Поплаках над последното писмо,
внимателно на четири го сгънах.

Сълзите ми попило, ще мълчи.
Когато го разгърна, ще говори
и твоят глас отново ще звучи,
и всичко в спомена ще се повтори...

Измамна близост в мене ще боли.
Измамна радост ще ме утешава.
В самотните ми нощи, може би,
сърцето ще се учи да забравя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно...отдавна не бях писала и публикувала, но теб винаги чета с удоволствие!
  • Адмирации!
  • Трогателно стихотворение, Ели. Пропито тъга, но и с женско достойнство.
  • Как лесно се потъва в твоя свят...
    И със сърцето ти как сладко е да спорим!
    Наздраве! За това че щом си млад (млада, Ели)
    ще имаш време Любовта да те повтори.
  • Аплодисменти, Ели!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...