kalin_n (Калин Найденов)
121 528
13.06.2006 г., 12:26 ч.

Сърце 

  Поезия » Любовна
1839 0 7

СЪРЦЕ

Луната и звездите тихо мигат,

окъпани във морските вълни,

а полъхът на вятъра издига

ефирни, бисерни дворци.

Ще дойдеш ли със мен, обична моя?

Ще бъдем двамата, сами.

И тази нощ ще бъде наша, своя,

разтворена във твоите очи.

Коси и устни, дъх и длани

ще слеем, както в песента!

С прегръдки нежни ще обхванем

сърцата си във плен на любовта!

Или пък – струва ти се малко

да имаш само мене в тоя свят?

И даже ти изглеждам жалко,

без дивен, приказен палат?

Какво да сторя – нищо нямам,

освен едно-единствено сърце

и него аз ти подарявам,

полагам го във твоите ръце!

Но ти забиваш нокти във сърцето?!

Не! Мила, моля те – боли!

Звездите гаснат във морето

И тихо, тихо – нито звук дори…


Лето 1985-о

© Калин Найденов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??