Сърце
СЪРЦЕ
Луната и звездите тихо мигат,
окъпани във морските вълни,
а полъхът на вятъра издига
ефирни, бисерни дворци.
Ще дойдеш ли със мен, обична моя?
Ще бъдем двамата, сами.
И тази нощ ще бъде наша, своя,
разтворена във твоите очи.
Коси и устни, дъх и длани
ще слеем, както в песента!
С прегръдки нежни ще обхванем
сърцата си във плен на любовта!
Или пък – струва ти се малко
да имаш само мене в тоя свят?
И даже ти изглеждам жалко,
без дивен, приказен палат?
Какво да сторя – нищо нямам,
освен едно-единствено сърце
и него аз ти подарявам,
полагам го във твоите ръце!
Но ти забиваш нокти във сърцето?!
Не! Мила, моля те – боли!
Звездите гаснат във морето
И тихо, тихо – нито звук дори…
Лето 1985-о
© Калин Найденов All rights reserved.
