30.12.2005 г., 13:37

СЪРЦЕ

975 0 3

СЪРЦЕ

 

В ръцете си държиш сърцето ми,

за дълго ще остане там.

То ще затопля дните ти

и ще  ти носи доброта.

Дори и да не виждаш смисъла

– ще го запазиш пак.

Ще бъде всичко искано,

ще бъда Аз и всичко,

дето не видя.

Ще бъде радостта отмината.

Ще бъде капчица, отронена

от моите разплакани очи.


В ръцете си държиш сърцето ми –

самата аз ти го дарих.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Бързева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Изписах сто страници. Похабих сумати думи. Не искам да ползвам чужди, но не намерих... други - съжалявам, прости ми...
    Ако буквите бяха мои - бих сътворила дума за теб.
    Ако чувствата бяха бои - щях да те нарисувам. Но не са. И ги нямам.
    Както нямам способност да не греша, нито дарбата да не говоря. Но имам късмета да те срещна - не бих си позволила да загубя това!
    И каквото и да се случи - знам, че ти си до мен. Че ще ме подкрепиш и ще ме поучиш. И дори ще замълчиш - за да те чуя.... Казваше ми: "Пак сме утре!".
    Утре е, но дори и да не вярваш - е възможно, да не е започвал денят... Млъквам. Но само на глас. На ум - ще продължавам да се лутам. Но ще знам, че си тук.
  • Благодаря, Галя!Да се обича винаги има смисъл, това е опорната точка на света - според моето скромно мнение.Още веднъж - БЛАГОДАРЯ!
  • "Дори и да не виждаш смисъла
    – ще го запазиш пак."

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...