През манастирските поляни диви
простря сърцето си игриво.
Посочи му пътека свята
и го отпрати през гората.
Сърцето тръгна в своя друм незнаен,
копнеещо за пътища потайни.
Сияйно плъзна се във свойта мисъл
и изнамери двойнствен смисъл.
Сърце, къде е твойта сила?
Нима не си избрано да твориш?
Попитах те за нова участ, мила,
но ти безкрайно тихо ми шептиш. ...