15.02.2017 г., 1:50  

Сърце мое

1.4K 1 0

Как да ти помогна?

Сърце мое, изтерзано...

Щом и на лъжите ми не вярваш!

Кажи ми, как сега да те подмамя?

 

Оставих те да страдаш безутешно,

отбягвах те, опитвах болката да бъде,

сякаш смешка...

 

Отричах те, забравях те!

С надежда...

Че можеш още да търпиш!

А съвестта към мен да не поглежда.

 

Но ден дойде, когато свърши времето.

Когато и душата ми души я стремето.

Че твърде много съм грешила спрямо тебе! Сърце, тупти!

Сега така си ми потребно!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Просто Някой Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...