Сърце мое

Poetry » Philosophical

1.4K 1 0

Как да ти помогна?

Сърце мое, изтерзано...

Щом и на лъжите ми не вярваш!

Кажи ми, как сега да те подмамя?

Оставих те да страдаш безутешно,

отбягвах те, опитвах болката да бъде,

сякаш смешка...

Отричах те, забравях те!

С надежда...

Че можеш още да търпиш!

А съвестта към мен да не поглежда.

Но ден дойде, когато свърши времето.

Когато и душата ми души я стремето.

Че твърде много съм грешила спрямо тебе! Сърце, тупти!

Сега така си ми потребно!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9