Тъй бездушно гледам днес небето.
Не тръпна! Не! Ни тръпне ми сърцето.
На тоз перваз стои застинало
посинялото ми тяло.
Сълза, на лед станала от студа,
в прозрачните очи проблясва.
Замръзнал всеки орган в тъмата,
само сърцето, строшено от тишината...
като счупено стъкло
на хиляди парчета!
Сърце-пъзел!
Събиране няма!!!
© Апокалиптикс А Всички права запазени