Oct 27, 2010, 1:48 PM

Сърце-пъзел

Poetry

689 0 3

Тъй бездушно гледам днес небето.
Не тръпна! Не! Ни тръпне ми сърцето.
На тоз перваз стои застинало
посинялото ми тяло.
Сълза, на лед станала от студа,
в прозрачните очи проблясва.
Замръзнал всеки орган в тъмата,
само сърцето, строшено от тишината...
като счупено стъкло
на хиляди парчета!

Сърце-пъзел!
Събиране няма!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

BuRn_AliVe (Александър)

Що пък да няма?

2010-10-29T20:52:47+03:00
Malcolm (Иван Тодоров)

Натъжи ме, А.
Но Николина е права: Нека лирическата да го събере!
Дори и да липсва някоя част, по-добре да е "сглобено".
Дори и да са объркани местата на отделните части,
то сърцето е странен пъзел - не се знае,
дали няма да заработи по-добре !
Пък, ако не заработи от първия път, нека опитва пак и пак
докато се получи

2010-10-29T11:14:24+03:00
velikataniki (Николина Милева)

събери го...

2010-10-27T18:37:29+03:00

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0