27 окт. 2010 г., 13:48

Сърце-пъзел

693 0 3

Тъй бездушно гледам днес небето.
Не тръпна! Не! Ни тръпне ми сърцето.
На тоз перваз стои застинало
посинялото ми тяло.
Сълза, на лед станала от студа,
в прозрачните очи проблясва.
Замръзнал всеки орган в тъмата,
само сърцето, строшено от тишината...
като счупено стъкло
на хиляди парчета!


Сърце-пъзел!
Събиране няма!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Апокалиптикс А Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Що пък да няма?
  • Натъжи ме, А.
    Но Николина е права: Нека лирическата да го събере!
    Дори и да липсва някоя част, по-добре да е "сглобено".
    Дори и да са объркани местата на отделните части,
    то сърцето е странен пъзел - не се знае,
    дали няма да заработи по-добре !
    Пък, ако не заработи от първия път, нека опитва пак и пак
    докато се получи
  • събери го...

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...