3.07.2005 г., 14:35

Сърце в кутия за обувки.

1.5K 0 2
Поредната врата прекосяваш сам
в кутия за обувки пазиш сърцето.
Никой не допускаш там
и вече не поглеждаш към небето.

Хей,приятелю,не допускай да станеш леден,
светът е достатъчно сив и без това!
Хей,приютелю,не се чувствай толкова беден,
поне имаш мен до теб сега!

Но той никога не си прости,о не!
Той не е нито ангел,нито дявол -
просто едно момче.
Единственото което е искал -
да се върне от където дойде!

Хей,приятелю,отключи кутията сега,
сърцето има нужда да лети.
Хей,приятелю,забрави болка и тъга,
тук е приятелят ти, в сърцето си - ме пусни!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Идеята ми харесва страшно много, но си писал и по-добре..
  • Молбата ти може да отвори кутията на всяко сърце. Поздравления, приятел си!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....