Усещал ли си да те милва с длан
човекът, който вече си е тръгнал?
И цяла нощ будувал ли си сам,
в очакване, че утрото е мъдро?
Нима след всеки пищен карнавал
остават само знаци за раздяла?
Зазидах във дъждовния кристал
душата си - да я опазя цяла.
О, аз не искам да оставам тук
и като славей в клетка да се мятам,
когато стяга твърдия си клуп
пресуканата нишка на тъгата. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация