18.12.2009 г., 11:46 ч.

Сърцебиене 

  Поезия
971 0 4

Сърцето ми. Спира.
Сърцето ми спира -
болен часовник
с механизъм от вени.
А на стрелките - увиснала
една душа
с криле изранени.

Разбъркани птици.
Птиците плачат
във пазвите на едно
раздробено небе -
светът, където
сърцата не бият съвсем.

Пияни треви.
Тревите се спъват
в табелки с кръстове
червени.
Тревите се предават

пред тях -
като мене.

Листопад. Звезди.
Звездите се свличат
върху голата земя
на реално разбити,
прежълтели мечти
и от болка си хапят лъчите.

Сърцето ми. Спира.
Червен картон.
Механизъмът трака задъхан. Умира.
Стрелките му се чупят
под тежестта
на светове изкуствено дишащи.

© Аделина Стоянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??