Сърцебиене
Сърцето ми. Спира.
Сърцето ми спира -
болен часовник
с механизъм от вени.
А на стрелките - увиснала
една душа
с криле изранени.
Разбъркани птици.
Птиците плачат
във пазвите на едно
раздробено небе -
светът, където
сърцата не бият съвсем.
Пияни треви.
Тревите се спъват
в табелки с кръстове
червени.
Тревите се предават
пред тях -
като мене.
Листопад. Звезди.
Звездите се свличат
върху голата земя
на реално разбити,
прежълтели мечти
и от болка си хапят лъчите.
Сърцето ми. Спира.
Червен картон.
Механизъмът трака задъхан. Умира.
Стрелките му се чупят
под тежестта
на светове изкуствено дишащи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Аделина Стоянова Все права защищены
