Бисерче (Бистра Малинова)
159 2546
20.03.2012 г., 18:36 ч.

Сърцеглад 

  Поезия » Друга
1063 0 14

Въздухът отдавна е преситен

с разстояния непроходими.

Липсваш ми така, че търся свише

доказателства за обратимост.

Никнат думи и растат в сърцето,

избуяват след съня си зимен.

Иде пролетта. От върховете

снеговете в долината слизат.

И довчерашните планини

се превръщат в хребети без име,

придойдоха луднали реки,

придойдоха в мен непредвидими.

Тия дръзновения любов

във вода сега ме преобръщат

и съм бързей в шепите на Бог,

през гора от страхове се връщам.

Нищо, че сърцето е ранимо

в мигове на нечовешка нежност,

аз ще се заселя в твойта сила

със неподвластната си женственост

на времето,

на този сбъркан свят,

в който любовта е примирена.

Не ни обрича този сърцеглад,

подготвя ни за сътворение...

 

© Бистра Малинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??