Сърцеглад
Въздухът отдавна е преситен
с разстояния непроходими.
Липсваш ми така, че търся свише
доказателства за обратимост.
Никнат думи и растат в сърцето,
избуяват след съня си зимен.
Иде пролетта. От върховете
снеговете в долината слизат.
И довчерашните планини
се превръщат в хребети без име,
придойдоха луднали реки,
придойдоха в мен непредвидими.
Тия дръзновения любов
във вода сега ме преобръщат
и съм бързей в шепите на Бог,
през гора от страхове се връщам.
Нищо, че сърцето е ранимо
в мигове на нечовешка нежност,
аз ще се заселя в твойта сила
със неподвластната си женственост
на времето,
на този сбъркан свят,
в който любовта е примирена.
Не ни обрича този сърцеглад,
подготвя ни за сътворение...
© Бистра Малинова All rights reserved.
