Избрах самотата пред всичко,
затуй и изгубих сърцето,
ни мрази сега... ни обича,
след всичката болка заклето.
Безизразни, само очите
в безцелни посоки се скитат,
сълзите от тях са изтрити,
за чуждата обич не питат.
Недей се завръща!!! Не страдам...
Сърцето е мъртво от време,
и вече не се и надявам,
че пак ще възкръсне във мене.
© Красимира Касабова Всички права запазени
Много е хубаво!
Привет!